Приютете я, малката вещица
разлюляла с огън светът ни
Умиращи птици с очи на лисици
поглеждат дълбоко в умът й
Недоволния крясък излиза от мене
да го скрия не мога, щом иска ще стене
Завидно богатство ще скъта в съня ми,
по празните джобове днес бърка денят ни

Мъртвата птица изхранва децата си
с тялото собствено, сокът, остатъци
Хищни отпадъци, това ще е краят
със зъби и нокти през перата дълбаят
Освирепели са дните, ослепели очите
в старата кухня да приготвим тавите,
да надуем газта, да затворим вратите
и в топлата супа да изхвърлим душите

Детство загубено плаче във ъгъла,
детство събудено миг преди удара
Това е моментът на моята глупост,
това е момента на сляпата лудост
Мога ли да остана, за малко родих се,
тихо, като ларва да увисна
Не искам да бягам, бягах достатъчно
След вечеря си лягам, сложен край
...пред препятствието